Нов турско-български писмовник = Bulgar Etfalına Mahsus İnşa-i Cedid : за употребление в българските училища / нареден от С. Д. Попова и Ив. П. Чорапчиева. - издание второ. - в Търново и Руссе : издава книгопродавница Момчилова и сие, 1873 (Русчук: печатница на Дунавския вилает). - 56, [55], [16] с.; 20,4 см, 8°

Сведeния за мястото на отпечатване и печатницата са на османотурски език: Този нов писмовник, съставен от Стоил и Йованчо, преводачи в Печатницата на Дунавския вилает, се отпечатва за втори път (Tuna Vilayet Matbaası mütercimleri İstoil ve Yovanço’nun tertip eyledikleri işbu İnşa-i Cedid bu kere ikinci defa olarak Matbaa-i Vilayette tab olunmuş).  Паралелен текст на османотурски език до с. 56. Последната кола  е литография на ръкописен образец на османотурски език. Втората (паралелна) и третата поредици от страници са пагинирани с източноарабски цифри. Текстът обграден с типографска рамка. На с. 1: Турските писмовници въобще се печатат на литография с ръкописни букви, щото служат и като образи за краснописание. Тоя обаче наш писмовник, за по-добро, напечата сес печятни букви, каквото да се чете по-лесно, защото ръкописните Инши като не могат да се отпечатват чисто, учениците посрещат доста мъчности в четенето им; а за да имат пред очи почерка на най-употребителното писмо, називаемо  р и к а, което да им служи като образ за краснописанието на тоя язик, избраха се няколко от разните образци и са отпечатаха на литография и на особна кола, която се прибави в края на писмовника
9 гр.